1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

НачалоСТОПАНСТВА
СТОПАНСТВА

ДЛС Арамлиец


ТП „ДЛС -АРАМЛИЕЦ”
Държавно ловно стопанство „Арамлиец" се намира в Ихтиманска Средна гора, на 30 км югоизточно от летище София.
Ловната му площ възлиза на 13 493 ха, от които 10 353 ха горски и 3 140 ха поземлен фонд.
Релефът на ловното стопанство е хълмист, хълмисто-планински и планински. Надморската височина варира от 550 м до 1200 м.
По-големи реки са Треска, Лопушна, Равна, Суха река, Мала река, Голяма река и Лева река, които заедно с притоците си образуват хидроложката мрежа на територията на ловното стопанство. В западната му част се намира язовир "Огняново" с отлични възможности за спортен риболов.
На територията на ДЛС „Арамлец” преобладават широколистните гори, представени главно от бук, дъб и габър, а основните видове дивеч са благороден елен, дива свиня, елен лопатар, муфлон, сърна и полски заек. От хищниците се срещат вълк, лисица, чакал, бялка, дива котка, невестулка, язовец. Ловното стопанство е с традиции в лова на пернат дивеч: фазан, яребица, гривяк, гургулица и пъдпъдък са най-характерните представители на дребните пернати, обект на лов.
Благородният елен, дивата свиня, еленът лопатар, муфлонът и сърната имат добри трофейни качества. Най-добрите отстреляни трофеи за района на ДЛС „Арамлиец” са тези от:
Муфлон – 209 точки по CIC;
Сръндак – 138 точки по CIC;
Глиган – 123 точки по CIC.
Най-добрите отстреляни трофеи през последния ловен сезон са от дива свиня.
ДЛС „Арамлиец” посреща гостите си в ловна хижа и ловен дом. Ловният дом разполага с 5 стаи, 2 салона, механа и сауна.
Извън ловните изживявания от стопанството предлагат също така риболовен и екотуризъм, фотолов и конна езда.
Адрес: с. Огняново 2117, Област София
Тел.: +359 7158 28 40
Мобилен тел.: +359 887 66 42 50, +359 887 766 233
E-mail: ddsaramliec@dag.bg
ДЛС Витошко-Студена


ТП ДЛС „ВИТОШКО-СТУДЕНА”
ДЛС „Витошко-Студена” е разположено по югозападните склонове на планината Витоша, с ярко изразен субалпийски характер във високите части. Характерни са широките плата. Ловната площ на стопанството обхваща 16 500 ха, а надморска височина варира от 850 м при стената на язовир „Студена” до 2290 м при първенеца на Витоша Черни връх. Стопанството се намира само на 30 км от София.
Витошката флора е по-богата от флората на много европейски планини. Естествените широколистни насаждения включват бук, цер, зимен дъб, габър, бреза, липа, топола, дива череша и др. От иглолистните видове най-разпространени са белият и черен бор, а във високите части се срещат смърч, мура и клек.
Разнообразната растителност, благоприятният климат и хидрогеографското богатство са предпоставки за изключителното разнообразие на фауната. Територията на стопанството се обитава от благороден елен, дива свиня, елен лопатар, муфлон, сърна, заек, мечка, вълк, лисица, бялка, дива котка, язовец, видра. Значителни дивечови запаси имат благородният елен и дивата свиня. През последните 7 години стопанството, съвместно с Природен Парк Витоша, успешно изпълнява проект за възстановяване популацията на дива коза, чиято численост в момента е 50 броя.
През района на ловното стопанство преминават пет реки, горните течения на които са естествено зарибени от местна балканска пъстърва. По средните и долни течения най-често се лови американска пъстърва. Близкият язовир „Студена” е зарибен интензивно с шаран, каракуда, речен кефал, а край устията на реките обитават черна мряна и пъстърва.
Средният годишен отстрел на дивеч в стопанството включва 5 благородни елена с трофейно тегло между 8 и 11 кг, 5 броя елен лопатар - между 2,5 - 3,5 кг, 30 сръндака – между 300 – 450 гр, 40 глигана с дължина на зъбите между 18 и 26 см, 10 муфлона с рога от 70 до 95 см.
Най-добрите отстреляни до момента трофеи за стопанството:
Благороден елен – 246,81 токи по CIC;
Елен лопатар – 202,8 точки по CIC;
Глиган - 140,85 точки по CIC;
Муфлон – 218,50 точки по CIC;
Сръндак – 132 точки по CIC;
Мечка – 406 точки по CIC;
Вълк – 142 точки по CIC.
Най-добри отстреляни трофеи за последния ловен сезон:
Благороден елен – 229 точки по CIC;
Елен лопатар – 183 точки по CIC;
Глиган – 124 точки по CIC;
Муфлон – 207 точки по CIC;
Сръндак – 132 точки по CIC.
ДЛС „Витошко – Студена” предлага комфортна ловна резиденция за настаняване, денонощно обслужване и собствен транспорт. На разположение на гостите са 2 апартамента и 12 двойни стаи с телевизор, сателитна чиния, интернет, хидромасажни вани и една турска баня. Ловната резиденция предлага идеалните условия за организиране на частни и фирмени събития, тържества и конференции в четирите си зали с уникален интериор и атмосфера, с камини и трофейна зала с впечатляваща ловна колекция.
Горски дом „Ветровала” разполага с 14 стаи, 4 апартамента, 1 заседателна зала, зала за хранене с камина, дневен бар, сауна, сателит, интернет.
Ловното стопанство предлага конен и пешеходен туризъм, спортен риболов, разходка с лодка по язовир „Студена”, фотосафари.
Адрес: с. Кладница 2347, Област Перник
Тел.: +359 777 98 847
Мобилен тел.: +359 887 864 818; +359 886 899 006
Факс: +359 887 864 868
Тел./Факс ловен дом: +359 889 881 018
Е-mail: ddsvitoshko@iag.bg
ДЛС Дикчан


ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „ДИКЧАН”
„ДЛС - Дикчан” се намира по склоновете и предпланините на масива „Дъбраш” в Югозападните Родопи, разделящ долината на река Места и язовир „Доспат”, на 240 км от столицата. Релефът е планински и хълмисто-планински, а надморската височина варира от 450 до 1750 м.
Територията на стопанството обхваща ловна площ от 21 505 ха и попада в континентално-средиземноморската климатична област. Основните дървесни видове сред иглолистните са черен и бял бор, смърч и ела. Брезата и дъбът са най-ярките представители на широколистните насаждения.
Южното географско изложение на района, мекият средиземноморски климат и близостта до язовир „Доспат” са идеална предпоставка за оптимално развитие на основните видове дивеч: благороден елен, дива свиня, елен лопатар, муфлон, сърна и глухар – всички с отлични трофейни качества. Дребният дивеч в стопанството е представен от гривяк, заек, яребица, кеклик, а от хищниците се срещат вълк, лисица, бялка, дива котка и др.
Трофеи от благороден елен са печелили златни, сребърни и бронзови медали, а от вълк – златен медал. Бронзови медали имат трофеите от дива котка и муфлон, а от дива свиня – златен и сребърен медал.
Капитални трофеи стопанството има от:
благороден елен с тегло 10,800 кг
глиган – 26,5 см;
елен лопатар – 3 кг;
муфлон – 94 см;
сърна – 480 гр.
През последния ловен сезон най-силните трофеи са от:
дива свиня – 116,50 т. CIC и 23 см (златен медал); 106,5 т. CIC и 22 см (сребърен медал);
муфлон – 2 бронзови медала: 187,35 и 185,85 т. CIC съответно за 71,5 см и 68,5 см;
През 2011 г. в стопанството са отстреляни 33 бр. дива свиня, 9 муфлона, 2 лопатара, 2 вълка, 3 сръндака.
В стопанството има райони, богати на пернат дивеч, където се организира успешен лов индивидуално с куче на заек, гривяк, яребица и фазан.
Безспорно най-атрактивен и желан трофей е вълкът. Лов на хищници може да се извършва успешно и на гонки за диви свине.
Държавно ловно стопанство „Дикчан” разполага с общо 30 легла в три ловни дома, ресторант, уютна зала за срещи и просторен двор с барбекю, разположени в едноименната живописна местност, където обширните поляни и вековни гори наоколо са отлично място за лов и почивка.
Територията на ловното стопанство е осеяна с исторически забележителности – древни тракийски светилища, римски мостове и бойни охранителни кули от Средновековието. Организират се екскурзии до архитектурните резервати – Долен и Ковачевица, до минералните извори в село Огняново, както и до живописното Триградско ждрело, до пещерите – Дяволското гърло и Ягодинска, които носят на посетителите незабравими спомени.
Сертификата по FSC

Адрес: с. Сатовча 2950, Област Благоевград
ул. „Тодор Шопов” 39
Тел: +359 7541 21 70
Мобилен тел: +359 889 91 21 20
Факс: +359 7541 20 70
Електронна поща: ddssatovcha@abv.bg
Уеб сайт: http://www.dls-dikchan.com

ДЛС Искър


ТП „ДЛС-ИСКЪР”
Държавно ловно стопанство „Искър” носи името си от най-големия в България язовир „Искър”, с който граничи на запад и югозапад. Стопанството заема хълмиста седловина, която свързва най-южните части на Лозенската планина с югозападните склонове на Ихтиманска средна гора. Територията на стопанството е 4000 ха. „ДЛС-Искър” се намира на 25 км. от гр. Самоков, на 75 км. от гр. София и на 15 км. от гр. Ихтиман.
Релефът на стопанството е предимно нископланински-хълмист, силно разчленен от многобройни долове и дерета, ориентирани главно в посока изток-запад. Най-ниската точка в стопанството е 770 м. надморска височина, а най-високата точка – 1150 м. надморска височина.
Югозападната граница на територията на стопанството е 16 километровата брегова ивица на яз. „Искър”, който е главен източник за водоснабдяването на град София.
Съгласно климатичното райониране на България, територията на стопанството попада в климатичния район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България от умерено-континенталната климатична подобласт на европейско-континенталната климатична област.
Климатът е умерено-континентален със студена зима и прохладно лято. Климатът е благоприятен за растежа на главните дървесни видове – зимен дъб, бук, цер, благун, бял и черен бор и е предпоставка за изключително добра екологическа обстановка за развитие на здрави и жизнени запаси от видовете диви животни /дивеч/, обитаващи района.
„ДЛС-Искър” предлага голямо дивечово разнообразие. Територията на стопанството се обитава от благороден елен – 420 бр., елен лопатар – 450 бр., дива свиня – 200 бр., муфлон – 100 бр., сърна – 115 бр. От хищниците се срещат вълк, лисица, бялка, дива котка, видра, златка и язовец.
В резултат на направената селекция и ефективна охрана през последните години за 2010 г. бяха отстреляни следните трофеи:
благороден елен - 5 бр. от които 1 златен / 217,27 т. по CIC/ и 1 бронзов медал;
елен лопатар – 22 бр. от които 8 златни /201,9т. 198,74т. 198,03т. 192,29т. 191,13т. 187,73т. 187,18т. 182,18. по CIC/, 4 сребърни и 2 бронзов медал;
дива свиня – 29 бр. от които 4 златни /126,65т. 124,10т. 121,45т 120,65т. по CIC/ 4 сребърни и 4 бронзови медала;
Стопанството разполага с хотелска част с капацитет 8 двойни стаи с мини бар.
Услуги, които предлага стопанството, са: организиран ловен туризъм, риболов, езда на манеж и в района на стопанството, конен туризъм по маршрут извън района на стопанството, фотосафари.
На територията на стопанството има две малки езера, до едното от които е изградено рибарско бунгало.
Адрес: гр. Самоков 2000, Област София
Мобилен тел.: 0887 664250
E-mail: i_ranch@abv.bg
Website: www.dls-iskar.com
ДЛС Осогово


ТП „ДЛС ОСОГОВО”
ДЛС „Осогово” носи името на живописната планина Осогово, в подножието на която е разположен град Кюстендил. Стопанството е само на 90 км от столицата София. Ловната му площ е 62 141 ха.
В южната си част стопанството попада в Осоговска планина, където склоновете са стръмни, а на места урвести и скалисти. На север релефът се очертава от планинските възвишения, известни под общото име „Краище”. Билата са заоблени, а склоновете са с хълмист характер. Надморската височина на стопанството варира от 450 м до 2251 м при връх Руен. Климатът е типично планински.
Горите тук са основно от бук и бял бор. На територията на стопанството се намира резерват „Църна река”, създаден с цел запазване богатството от букови съобщества.
В ДЛС „Осогово” се ловува на дива свиня, сърна, заек, златка, вълк, лисица, бялка, дива котка. Птичето царство е представено от яребица, кеклик, гривяк, пъдпъдък.
Най-представителните трофеи на ДЛС „Осогово” са тези от сръндак – 3 сребърни медала, оценени съответно с:
126,3 CIC точки за тегло на трофея 416 гр;
116,2 т. по CIC за 386 гр;
115,55 т. по CIC за 362 гр.
На територията на стопанството са отстреляни и три трофея на сръндак с бронзови медали.
С бронзов медал за 2009 г. се отличава и трофеят на дива свиня – 113,7 т. по CIC с дължина на глигите 21,25 см.
Най-добрият отстрелян трофей за последния сезон е този от дива свиня, спечелил бронзов медал (111,4 т. по CIC).
През 2006 г. е построена и официално открита ловната резиденция „Бор”, която предлага отлични условия за отдих и релаксация сред неповторимата природа на Осогово. Резиденцията разполага с 9 стаи с общо 18 легла, 1 апартамент, хидромасажни вани, кабелна телевизия, телефон, зала за хранене, билярдна зала.
Стопанството предлага на своите гости също така и възможности за селски и екотуризъм, риболов. Изградени са атрактивни заслони, места за почивка и лагеруване в максимална хармония с природата.
Адрес: гр. Кюстендил 2500, ул. „Спартак” 52 6
Тел.: +359 78 55 20 31
Факс: +359 78 55 20 50
E-mail: ddsosogovo@abv.bg, ddsosogovo@iag.bg

ДГС Белица


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БЕЛИЦА”
Общата площ на ТП ДГС „Белица” е 8340,0 ха, от които 7838,3 ха са държавни горски територии. Надморската височина варира от 600 м до 2150 м.
Районът на стопанството попада в Континентално-средиземноморската климатична област. Хидроложките условия са сравнително добри. През западната част на територията на стопанството минава най-голямата река в региона - Белишка, а през източната - Вотрачка река, които са притоци на Места.
Лесистостта е 93 %. В района на ТП ДГС „Белица” най-широко разпространение имат следните дървесни видове: бял бор – 58,6%; зимен дъб – 13,2%; бук – 8,5%; смърч -7,7% ; черен бор – 6,5% и ела – 3,8%.
Представители на фауната са: дива свиня, сърна, кафява мечка, дива котка, полски заек, катерица, белка, златка, вълк и лисица.
На територията на ДГС „Белица” се срещат следните лечебни растения: жълта и петниста тинтява, жълт равнец, обикновено орехче, чемерика, широколистен живовляк, трънка, бял пелин, обикновена шипка, бял равнец, чемерика, трънка.
Представител на защитените видове е кафявата мечка.
На територията на стопанството се намира курортното селище „Семково” в едноименната местност.
Средногодишното ползване по ЛУП в ТП ДГС „Белица” е 25000 м3 дървесина, а по сортименти е:
едра – 5300 м3
средна – 5000 м3
дребна – 2900 м3
дърва – 3700 м3
Средногодишното залесяване по ЛУП е 7,9 ха.
ДГС Белово


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БЕЛОВО”
Общата площ на ТП ДГС „Белово” е 21472,9 ха, от която държавните горски територии са 20914,80 ха. Горите и горските земи на територията на стопанството са разположени в Североизточна Рила, част от рида Алабак на Западните Родопи и част от южните склонове на рида Еледжик на Средна гора. Незначителна площ от тях попада и в най–югозападната част на Горнотракийската низина.
Надморската височина в района на стопанството е в широк диапазон – най-ниската точка е 255 м, а най-високата надхвърля 2100 м. Релефът на територията е много разнообразен – от типичен високопланински до равнинен.
Стопанството попада във водосборния басейн на река Марица.
Лесистостта на територията на ДГС „Белово” е 66,1%. Преобладават широколистните гори, които заемат 64,40% от територията на стопанството. Иглолистните са 35,6%.
В района се развъждат елени–лопатари, сърни, муфлони, диви свине.
На територията на стопанството в с. Дъбравите е разпространено сребролистното подрумиче, защитен вид от Закона за биологичното разнообразие.
Средногодишното ползване по ЛУП е в размер на 43622 куб. м. стояща маса дървесина.
Средногодишното залесяване по ЛУП е 19, 4 ха.
ДГС Благоевград


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БЛАГОЕВГРАД”
ДГС „Благоевград" е разположено върху части от Югозападна Рила планина и пограничната Влахина планина. Площта на горския фонд на стопанството е 26 223,8 ха, от които горите държавна собственост са 22 617,9 ха.
Хидрографската мрежа в района на ДГС Благоевград се отличава с голяма гъстота, разчлененост и често големи наклони на надлъжните профили и променлив воден режим в ниските части. Най-голямо водно течение е река Струма – пълноводна, разлята на широко и има променливо легло, все още некоригирано навсякъде и с много наноси. Всичките й притоци са повече или по-малко поройни реки и долов.

Характеристика на горския фонд

Разпределение на горската площ по вид на земите

Вид на земята

Площ в ха

%

Залесена площ

22686.00

91.9

Незалесена дървопроизводителна площ

680.10

2.8

Недървопроизводителна площ

1312.80

5.3

Горски пасища

0.00

0.0

Всичко:

24678.9

100.0


Разпределение на горската площ по вид на горите

Вид на горите

Площ в ха

%

Иглолистни

11323.60

45.9

Широколистни високостъблени

2897.40

11.7

За реконструкция

7705.90

31.2

Издънкови за прерастване

0.00

0.0

Издънкови за превръщане

2376.90

9.6

Нискостъблени

375.10

1.5

Всичко:

24678.9

100.0

Санитарното състояние на насажденията в ТП ДГС „Благоевград” е добро.
В България са известни 763 вида растения, които се използват в народната медицина, от тях 300 вида се прилагат в научната медицина. Поречието на Струма е богато на лечебни растения – на тази територия растат около 70% от общия билков генетичен фонд и 85% от видовете билки, използвани в съвременната фитотерапия.

Сред най-разпространените лечебни растения са: жълт равнец, камшик, шапиче, черна елша, лечебна ружа, мечо грозде, вълча ябълка, копитник, лудо биле и др.
Горите и земите от горския фонд на част от стопанството попадат в защитените зони по екологичната мрежа – НАТУРА 2000. В Защитената зона Орановски пролом – Лешко по Директива 92/43/ЕЕС са установени 5 вида хабитати. Общата й площ е 5 798 ха.
Общият размер на ползването на дървесина за десетилетието от държавните гори е 420 485 м3 стояща маса.
За създаване на нови насаждения върху освободените и съществуващите голи дървопроизводителни площи и за нормализиране пълнотата на някои млади изредени насаждения, е проектирано залесяване. През следващия десетгодишен период е предвидено да се извърши залесяване върху 63,6 ха редуцирана площ.
ДГС Брезник


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БРЕЗНИК”
ТП ДГС „Брезник” носи името на град Брезник, където се намира седалището на администрацията му. Територията на стопанството е с голямо разнообразие на теренни форми. Редуват се ниски заоблени хълмове със силно пресечен планински релеф и вдлъбнати котловини.
Най-висока точка е "Гол връх" - 1481 м, а най-ниската точка - 650 м е в местността "Стария яз".
Дървесният вид, който дава облика на ДГС „Брезник", е белият бор. Той заема 28,1% от залесената площ на горско стопанството. Следват го черният бор - 22,8%, букът 20,5%, зимният дъб - 9,6%, габърът - 8,5% и др.
Площта на горите и голите горски площи на ДГС „Брезник” е 12329,1 ха, от които държавна собственост - 9248,5 ха. Залесената площ е 10270,3 ха (83,4%), незалесената дървопроизводителна площ е 1342,8 ха (10,8%) и 716,0 ха (5,8%) е недървопроизводителната горска площ.
На територията на ДГС „Брезник” се срещат следните лечебни растения: жълта тинтява, петниста тинтява, шапиче, балканска пищялка, жьлт равнец, обикновено орехче, мъждрян, синя тинтява и др.
Фауната е представена от: сърна, дива свиня, полски заек, катерица, дива котка, златка, белка, черен пор, язовец, видра, невестулка, вълк, чакал, лисица и др.
Четири са защитените зони по НАТУРА 2000: „Мещица” „Ноевци”, „Любаш” и „Ребро”.
Една от природните и туристически забележителности на община Брезник е лесопарк Бърдото. В парка са разположени хотел-ресторант "Бърдото" с модерна база, открит плувен басейн; хижа "Брезите" със съвременна леглова база, традиционна кухня.
Местността е прочута с "желязната" минерална вода, която извира от южната страна на хълма в Лесков дол. Водата е уникална за страната. Тя се използва при лечение на анемии, нарушения на вегетативната нервна система и на обмяната на веществата.
През 1909 г. брезнишката "желязна" вода е била отличена със златен медал на Световното изложение в Лондон. През 1940 година с Указ на цар Борис III изворът е бил предоставен за ползване на община Брезник, но терените около него са останали включени в горския фонд.
Монархът задължил общината да каптира извора, а около него да изгради басейн и постройка, в която водата да се бутилира. Царският указ бил изпълнен, но преди двайсетина години при строително-ремонтни дейности изворът бил увреден, намалял чувствително и дебитът му.
Минералната вода вече е изведена от галерията. Тя е с дебит 2,5 л/минута. Изграден е път до местността "Лесков дол" на хълма "Бърдото", където се намира изворът. Мястото се оформя като крайградска зона за отдих, с пейки и алеи.
Комплекс „Funsport” се намира в село Конкса на 5 км. от гр. Брезник предлага 4-колесни мотори(ATV) и UTV-та, пейнтбол игрище, собствен водоем за спортен риболов с трофейни риби и картинг писта.
На един километър от брезнишкото село Извор се намира дъб, който е помогнал на много хора. Стволът му обгръщали болни от сърце, страдащи от заболявания на белите дробове, хора, прекарали инфаркт. Всичките казват, че чувстват особена лекота и живец. Близо до дъба се намира изворче, което местните наричат Светената вода.
В района на ДГС „Брезник” расте особен дървесен вид - Плетени буки, познат по света още като бук джудже и бук слънчобран. Предполага се, че е възникнал от мутация и по данни от интернет е с по-малко от 1500 копия в Европа. Среща се във Франция, Германия, Великобритания и скандинавските страни. Наскоро е открита сравнително голяма популация /100 бр./ в района на Оверн, Централна Франция. В скандинавските страни популациите от такива дървета са наричани „Горите на тролите”.
От особено значение са църквата "Света Петка", класното училище, мегалитният храм-кладенец "Пусто Гърло" /според археолозите, изграден от странстващи шумерски рудничари/, Черногорският и Билинският манастир, останки от средновековни църкви, къщи с архитектурна и художествена стойност
/къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклийте къщи в с. Ръжавец/.
Стопанството разполага със собствена почивна база на територията на горския разсадник в местността „Старият яз” край град Брезник. Стаите са със съвременно обзавеждане, а просторната трапезария позволява провеждането на семейни тържества, чествания и семинари.
Добрите природни дадености и наличните ресурси са предпоставка за развитието на селски, културен и ловен туризъм.
Средногодишното ползване по ЛУП е 14982 пл. куб. м лежаща маса, от които 9073 пл. куб. м. иглолистна дървесина и 5909 пл. куб. м широколистна дървесина. Основните сортименти дървесина, които се добиват, са иглолистна технологична дървесина за целулоза и широколистни дърва за огрев.
Средногодишното залесяване по ЛУП е 42,6 ха, като преобладава новото залесяване. Най-голям е делът на залесяването с бял бор – 46,5%, следва го черният бор с 39,8%. От широколистните най-голям е делът на акацията 6,1%.
ДГС Гоце Делчев


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ”
ТП ДГС „Гоце Делчев" се намира в най-южната част от долината на р. Места до българо-гръцката граница. Разположено е по източните склонове на Пирин планина на юг от р. Каменица, по северните склонове на планините Славянка и Стъргач и по предпланините на Западните Родопи. Стопанството носи името на едноименния град, в който се намира седалището му.
Общата площ е 32499,4 ха, от която залесената площ е 26940,4 ха или 82,9%. Релефът е типично планински, силно пресечен от дълбоки долове, с ясно оформени била и стръмни склонове.
Основните дървесни видове при иглолистните са бял бор - 23.2%, черен бор- 10.1%, смърч - 2.5%, бяла мура - 2.5% и ела – 1.1%. Широколистните са представени от бук - 24.1%, зимен дъб - 15.5% и благун - 8.2%.
На територията на ТП ДГС „Гоце Делчев" се срещат следните лечебни растения и защитени видове: пирински чай, пиринска теменуга, парилско великденче, пирински късокрак, дебрянка, здравец, иглика, жълт кантарион и много др.
Разнородният характер на горите – иглолистни, широколистни, смесени и наличието на обширни поляни са предпоставки за развитието на дивеча – сърни, диви свине, зайци, кеклици и яребици.
В района на ТП ДГС „Гоце Делчев” се намират следните защитени територии: резерватите „Алиботуш” и „Ореляк” и части от Национален парк „Пирин”. Към момента двата резервата и националният парк се стопанисват от МОСВ и не са включени в площта на стопанството. В списъка на защитените територии са също природната забележителност „Водопада” и защитената местност „Павльова падина”.
ТП ДГС „Гоце Делчев” предлага възможности за организиран ловен туризъм. Стопанството разполага със собствена горска база, разположена в курортен комплекс „Попови ливади”.
Средногодишното ползване по ЛУП е 47 627 м3 стояща маса, като разпределението по сортименти е: едра - 11403м3; средна - 9261м3; дребна - 4628м3; дърва – 13050м3.
Средногодишното залесяване е 27.46 ха с иглолистни и широколистни дървесни видове и 15.76 ха - с тополови фиданки.
ДГС Гърмен


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ГЪРМЕН”
Държавно горско стопанство "Гьрмен" се намира в Югозападна България, по южните склонове на Западни Родопи. Обхваща водосборните басейни на реките Канина и Вищерица. Общата площ на стопанството е 28 748 ха, от които 27 311 ха са държавни горски територии.
Релефът на ДГС ”Гърмен" е планински и хълмисто-предпланински. Докато в по-голямата част на иглолистния район релефът се характеризира със сравнително не много дълбоки долове, заоблени била и наклонени и стръмни склонове, в района, зает със зимен дъб, бук и черборови култури, преобладават много стръмните до урвести склонове, дълбоко врязани долове и реки и остри била.
Стопанството е разположено в три горско-растителни подпояса, като най-голям процент (76,7%) от дървопроизводителната площ се пада на подпояса на ниско-планинските гори от 800 до 1500 м.н.в. По-голямата част (85,5%) от дървопроизводителната площ на лесничейството е разположена от 1000 до 1900 м.н.в. Разликата в точките с най-ниска и най-висока надморска височина е 1438 м (500 м на р. Места и 1938 м. на връх "Беслет").
Лесистостта на стопанството е 75,5%. Преобладаващите основни дървесни видове при иглолистните са: бял бор, смърч, ела, черен бор, зелена дуглазка, бяла мура. Широколистните гори са представени от бук, зимен дъб, благун, бреза, бяла акация, габър и др.
Защитените територии са предпоставка за запазване на биоразнообразието на различни растителни и животински видове. Поддържаният Резерват ''Тъмната гора'' и защитената месност ''Беслет'' са създадени за опазване на характерните за района високостъблени гори.
Основните ловни видове дивеч са дива свиня, сърна, див заек, яребица, кеклик, пътпъдък, глухар и други. Ловът на глухари е разрешен единствено по линия на организирания ловен туризъм и се ловува само през месец май, като се отстрелват само мъжките екземпляри. На територията на стопанството има обособени и отбелязани на картата няколко токовища на глухари.
Територията на стопанството е осеяна с исторически забележителности – римски мостове, антични градове и тракийски селища, които привличат туристи от цялата страна и от чужбина. Много посещаван е историческият и архитектурен резерват – с. Ковачевица от времето на българското Възраждане. В района на село Гърмен се намират развалините на единствения голям римски град по река Места – ''Никополис ад Нестум''. По буков дол може да се стигне до ''Водопада'' – красив природен феномен. В района има два скални обекта, които са природни забележителности – ''Каялийски скали'' и ''Козия камък''.
Средното годишно ползване по ЛУП е 65 238 куб.м. По сортименти: едра строителна дървесина - 19 226 куб.м., средна строителна дървесина - 10 097 куб.м., дребна строителна дървесина - 1821 куб.м., дърва- 20 147 куб.м.
Средногодишното залесяване по ЛУП е в размер на 87.6 ха.
ДГС Добринище


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ДОБРИНИЩЕ”
Държавно горско стопанство „Добринище” е разположено в средното течение на р. Места и попада в Южна Крайгранична горскорастителна област, подобласт Пирин. В горната си част стопанството граничи с Национален парк „Пирин”. Релефът е типично планински.
Най–високата точка на стопанството - 1957 м н. в., се намира в землището на с. Кремен, а най- ниската е във водослива на р. Каменица с р. Места – 588 м н. в.
Общата площ на територията на ДГС „Добринище” е 11 298.7 ха, от които държавните горски територии са 10 408.2 ха.
Лесистостта на стопанството е 56.6%. Иглолистните дървесни видове представляват 74.5% от общата залесена площ. Основните дървесни видове са: бял бор, черен бор, ела, смърч, бук, зимен дъб, габър, келяв габър.
Основен вид дивеч в стопанството е дивата свиня. Ловува се също и дребен дивеч – заек, както и птици - яребица, дива патица. Защитените животински видове са мечка и сърна.
Общата площ на защитените зони е 4424.1 ха, в т.ч. залесена 3923.0 ха и попадат в Защитена зона за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна „Река Места” с идентификационен код BG 0001021 от Директива 92/43 ЕЕС.
На територията на стопанството се намира БИРП „Харами Бунар”, където има популация на дива свиня.
Сред природните забележителности интерес представлява скалното образувание „Перостията” и историческата местност „Момина кула”.
Стопанството разполага със собствена горска база, която предоставя отлични възможности за зимен и летен туризъм. Живописните селища Обидим и Кремен са подходящи за селски туризъм. Стопанството е изходна точка за туристическите маршрути към парк „Пирин”. Районът на стопанството е населяван от дълбока древност, за което свидетелстват разкопките в м. „Св. Никола”, както и минералните извори.
Средногодишното ползване на дървесина по ЛУП е 20 454 куб. м. стояща маса. Разпределението по сортименти е следното: едра – 4652 куб. м., средна – 4083 куб.м., дребна - 3824 куб. м., дърва - 4728 куб.м.
Средногодишното залесяване по ЛУП е 1.4 ха, подпомагането на възобновяването без залесяване е 10.9 ха годишно
ДГС Дупница


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ДУПНИЦА”
Територията на ТП ДГС „Дупница” е разположена върху части от планините Рила, Верила, Коньовска и Влахина. Общата площ на стопанството е 53665 ха, от които държавните горски територии са 31025 ха.
Релефът е много разнообразен. Най-ниската точка на стопанството е мястото на вливането на р. Рилска в р. Струма – 350 м н.в., а най-високата точка - 2550 м н.в. при клековите формации.
Лесистостта е 28%, което е под средното за Кюстендилска област – 43,2%. Територията на стопанството се отличава с голямо разнообразие от дървесни видове. При иглолистните гори с най-голямо участие е белият бор – около 20%, следва го черният бор с 8% и смърчът - около 7% участие. Освен тях се срещат по-често бялата мура и атлаският кедър и по-рядко - дуглазката ела. От широколистните с най-голям процент участие е зимният дъб – около 13%, следван от бука – с 10% и благуна – с около 5,2% участие.
На територията на стопанството има обособен държавен ловностопански район на площ от 8395 ха с 5 броя ловища. Основен вид дивеч са сърните и дивите свини. Среща се и мечката като защитен животински вид. Рядко може да се срещне и глухарят. От дребния дивеч се среща заекът. Във високопланинската част на реките Джерман и Рилска има балканска пъстърва.
Площта на защитените зони по Натура 2000 е 25 165,7 ха.
На територията на ДГС „Дупница” се намира най-големият манастир на Балканския полуостров – Рилската Света Обител. В местността „Скрина” над село Скрино може да се посети пещерата, в която е започнал своя духовен път най-големият български светец – Свети Иван Рилски.
Средногодишното ползване по ЛУП е 41565 куб.м лежаща маса, от която едрата е 7545 куб.м, средната - 12748 куб.м, дребната – 4196 куб.м и 17076 куб.м - дърва. Разпределението по сортименти е: трупи за бичене – около 10%, технологична дървесина – до 60% и дърва за огрев – около 30%.
Предвиденото средногодишно ползване по ЛУП е 161 дка.
ДГС Елешница


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ЕЛЕШНИЦА”
ТП ДГС „Елешница” е разположено в Западните Родопи. Общата площ на стопанството е 17 315 ха, от които 15 676.7 ха са държавни горски територии.
Значителни са разликите в надморската височина. Най–високата точка е връх Кавун тепе (1710 м.), а най-ниската - 651 м. в района около р. Места.
Районът на стопанството се отличава с голяма гъстота на хидрографската мрежа. Всичките водни течения се намират във водосборния басейн на р. Места. Във вертикално отношение горските масиви са разположени в един пояс със съответствие от подпояси, а именно:
Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (от 1700 до 2000 м.н.в.)
Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (700 до 1200 м.н.в.). В този подпояс са разположени 38% от дървопроизводителните площи на ДГС. Основният дървесен вид е черният бор.
Подпояс на Средно планинските гори от бук, ела и смърч (от 1200 до 1700 м.н.в.). Тук са разположени 62% от дървопроизводителните площи. Обликът дават насажденията от бял бор, като средният им бонитет е II, а средното участие на белия бор е 96,4%.
От ловностопанските видове най-разпространени са дивата свиня, дивият заек и сърната от бозайниците, а от птиците - глухарът, пъдпъдъкът и яребицата. При хищниците рядко разпространени са вълкът и мечката, като напоследък голямо разпространение бележи лисицата.
По-известни от природните забележителности са Бабяшка чука, връх Велийца и Могилата. Интерес представлява м. Седруля, където е разположена вилата собственост на стопанството.
Географското положение на стопанството е предпоставка за развитието на еко и селски туризъм.
Средногодишното ползване по ЛУП възлиза на 42742 м3 дървесина, от които:
Едра 15261 м3 – 31.4%
Средна 12162 м3- 25%
Дребна 2232 м3 – 4.6 %
Дърва 6024 м3 – 12.4 %.
Условията в района са благоприятни за естествено възобновяване на бял бор, смърч, ела, бук и зимен дъб.
За година в ТП ДГС „Елешница” е предвидено залесяване на площ от 230 дка.
ДГС Елин Пелин


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ЕЛИН ПЕЛИН”
Общата площ на ТП ДГС „Елин Пелин” е 21 369 ха, от които държавните гори са 18 075 ха. Територията на стопанството попада в Западна България, Софийска област, общини Елин Пелин и Горна Малина.
Северната му част е разположена в южните части на Мургашкия дял на Западна Стара планина, а източната в югозападната част на Етрополската планина. На юг преминава в северните склонове на Белишкия дял и Вакарелска планина на Ихтиманска Средна гора. На югозапад заема североизточните склонове на Лозенската планина.
Релефът на стопанството е хълмист, хълмисто-планински и планински. Най–ниската част на стопанството е в землището на гр. Елин Пелин – 560 м н.в., а най–високата в землището на с. Стъргел (Стара планина) – 1 550 м. н.в.
В хидроложко отношение районът се характеризира с твърде непостоянен дебит на водните течения.
Общо залесената площ на стопанството е 19 766 ха, в т.ч. ДГФ – 16 707 ха.
Широколистните дървесни видове заемат 82% от площта на стопанството, а иглолистните – 18%. Главен и преобладаващ дървесен вид е зимният дъб, който заема 22,1% от залесената площ. Втори по значение е церът - 17,9%, следван от бука - 16,5%. От иглолистните най–разпространени са белият и черният бор.
На територията на ТП ДГС „Елин Пелин“ се срещат голям брой горско дървесни и тревни видове. По-важните от тях са: бял и черен бор, смърч, ела, зимен дъб, бук, благун, цер, габър, малина, леска, глог, люляк, дрян и др. Тревната растителност е представена от светлика, заешки киселeц, лазаркиня, здравец, иглика и др.
В района на стопанството се срещат дива свиня, благороден елен, сърна, вълк, чакал, дива котка, заек и др.
Защитени зони, определени съгласно чл. 3, ал.1, т.1 от Закона за биологичното разнообразие, са две зони на хабитати по програмата „Натура - 2000“:
- „Етрополе – Байлово” с площ 10 822,3 ха.
- „Средна гора” с площ 94,2 ха.
Природни забележителности:
Защитена местност “Елешнишки манастир”, с обща площ 3,5 ха.
Лесопарк „Гълъбец”, с обща площ 36,5 ха.
Лесопарк „Дапковица”, с обща площ 16,3 ха.
Лесопарк „Паметниците” , с обща площ 28,8 ха.
Лесопарк „Побит камък”, с обща площ 294,5 ха.
На територията на стопанството има възможност за развитие на селски и екотуризъм.
Средногодишното ползване по ЛУП е 24 534 м3 дървесина, като разпределението по категории е: едра – 1 711 м3; средна – 5 436 м3; дребна – 5 518 м3 и дърва - 11 869 м3.
Средногодишното залесяване възлиза на 279 дка ДГТ, 84 дка ОГТ и 14 дка – ЧГТ.
ДГС Етрополе


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ЕТРОПОЛЕ”
ТП ДГС „Етрополе” попада в границите на Софийска област. Част от територията му е в източната част на Западна Стара планина, а другата - в западната част на Централна Стара планина.
Общата площ на стопанството е 24 169,1 ха, от които 18 840 ха са държавни горски територии.
Релефът е разнообразен. В южната и централната част е типично планински – със стръмни склонове, ясно оформени била и дълбоко врязващи се долове. Много стръмни са склоновете в горната част на басейна на р. Стара река под връх Свещи плаз (1823 м.). Северната част на стопанството (землищата на с. Лъга, с. Малки Искър и с. Брусен) се намира в Етрополския Предбалкан, където релефът е хълмисто–предпланински и се характеризира с полегати и наклонени склонове и разлати, заоблени била.
Лесистостта е 68,5%, което е значително над средната за страната от 34,5%. Преобладаващи са широколистните гори, които заемат 82% от територията на стопанството. Основният дървесен вид е букът.
Характерни представители на фауната с пряко или косвено значение за развитието на ловното стопанство в района на ДГС „Етрополе” са: благороден елен, дива свиня, заек, катерица, вълк, чакал, лисица, кафява мечка, дива котка, белка и др. Птиците са представени от: гривек, гургулица, гугутка, полудива патица, зеленоглавка, зимно бърне, полска яребица, фазан, пъдпъдък и др.
Във вировете на местните реки се срещат: челна мряна, речна и дъгова пъстърва, кефал, кротушка, клен и скобар. Други представители на фауната, непредставляващи ловностопански интерес, са: дъждовник, зелена крастава жаба, жаба дървестница, шилобедрена костенурка, зелен гущер, обикновена водна змия, обикновен слепок, смок мишкар, пепелянка и др.
В списъка на забранените защитени растителни видове са: жълта и петниста тинтява, повиснало плюскавиче, циклама, лежаща линдерния, планинска дилянка и др.
На територията на стопанството има три действащи хижи – Рудината, Старопланинец и Стражата. Интересен природо–исторически обект е манастирът „Света Троица”, обявен за защитена местност. В района на с. Бойковец се намира най–голямото естествено находище на бреза в България, обособено и като защитена местност „Беликата”. Тези територии са обект на организиран и индивидуален туризъм.
Средно годишното ползване по ЛУП е 42 858 м3, от които 5747 м3 едра строителна дървесина, 10 027 м3 - средна, 4 136 м3 - дребна строителна дървесина и 21 931 м3 дърва.
Общо залесяване е предвидено на площ 413 ха. Преобладават залесяванията с широколистни видове - 222,4 ха, като най-голям е делът на бука и дъба. Значителен е делът на явора (спътник на бука) и акацията. При иглолистните приоритетно се залесява с бял бор. Необходимият посадъчен материал за десетилетието е 1 962 200 броя фиданки.
ДГС Земен


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ЗЕМЕН"
Държавно горско стопанство „Земен” се намира в Западна България. На юг обхваща северните склонове от западния дял на Конявската планина, на запад и север – предпланинските части на Милевската планина, на изток допира до хълмистата верига, ограждаща Радомирското поле.
Общата площ на стопанството е 19601,1 ха. От тях държавните горски територии са 12803,7 ха, частни гори – 5416,4 ха, общински гори – 1225,6 ха, религиозни организации – 154,4 ха и юридически лица – 1,0ха.
Най-висока надморска височина – 1404 м е връх Кръста, а най-ниската точка – 570м – в землището на гр. Земен.
Територията на стопанството попада във водосбора на река Струма. Средната лесистост е 46,8%, а средната възраст – 46 години. Преобладаващите дървесни видове при естествената растителност са зимен дъб, цер, благун. От създадените култури основните видове са бял и черен бор. Иглолистни – 27,6%, широколистни – 72,4%.
Две са обособените защитени зони по Натура 2000 – „Земен” с площ 4297 ха по Директива за местообитанията и „Ноевци” с площ 204,6 ха - по Директива за птиците.
Средногодишното ползване по ЛУП възлиза на 24066 м3 лежаща маса, съответно 30626 м3 стояща маса. Разпределението по сортименти е: трупи за бичене – 1124 м3; тънки трупи, минни подпори, технологична средна целулоза – общо средна – 8831 м3; дребна – целулоза – 1875 м3 и дърва за огрев – 12236 м3.
Средно годишното залесяване е в размер на 11,4 ха.
ДГС Ихтиман


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ИХТИМАН”
ДГС „Ихтиман” се намира в Западна България. Северната му част включва Ихтиманска Средна гора – Белишката планина и Еледжишките възвишения, а южната му част обхваща северния склон на Септемврийски рид (Кара баир). На запад се включва Вакарелската планина, а на изток включва част от склоновете на Същинска Средна гора.
Общата площ на Държавно горско стопанство “Ихтиман” е 27238.6 ха, от които: държавни гори – 15536.5 ха; общински гори – 10748.1 ха; частни гори – 896.2 ха и гори на юридически лица – 57.8 ха.
Релефът на територията на стопанството е хълмисто–предпланински. Северозападната част е заета от Вакарелската планина, чието централно било представлява обширно плато с къси, полегати до наклонени склонове от където води началото си река Мътивир.
Разликата в надморските височини в различните части на стопанството е значителна. Най–високата точка се намира в землището на село Венковец – 1270 м н.в., а най–ниската - 327 м н.в. е в землището на село Мухово. Средната надморска височина е 796 м.
Главното водно течение, което протича през района, е река Мъти вир, която извира от Вакарелската планина.
Средната възраст на гората е 48 год. От иглолистните дървесни видове с най-голям дял е белият бор, заемащ 8,9% от общата залесена площ и 11,4% от общия запас, следван от черния бор, смърча и зелената дуглазка ела.
От широколистните дървесни видове с най-голям дял е зимният дъб, заемащ 25,9% от общата залесена площ и 20,0% от общия запас, следван от бука - 23,5% от площта.
Общо залесяване е предвидено на площ от 18.6 ха. Заедно с подпомагането без залесяване общата почвоподготовка е 78.5 ха.
Средногодишното ползване по ЛУП 2011 г. е 26821 куб. м лежаща маса дървесина.
В ДГС „Ихтиман” попадат части от три защитени зони: “Черни рид”, “Попинци” и “Средна гора”.
Растителните видове на територията на стопанството са: оливиеров минзухар, есенен спиралник, източна ведрица, кръглолистна росянка, бохемски здравец, зайча сянка, лечебна иглика. Освен това са констатирани и 16 по-рядко използвани за лечебни цели растителни вида, както и редица масови такива.
Държавно горско стопанство “Ихтиман” разполага с три сгради – административна сграда, горски дом “Шиндар” и сграда в разсадник “Сенниците”.
Районът на стопанството е екологично чист. Красивите местности “Шиндар”, “Рашкови колиби”, “Двете реки”, “Влаеви ниви”, “Църквището”, “Аризанови ливади” и други обуславят развитието на туризма.
Наличието на разнообразен дивеч, както и на два големи язовира “Тополница и “Бозалан” допринасят за развитието на вътрешния и международен ловен и риболовен туризъм.
Горите на Държавно горско стопанство “Ихтиман” осигуряват поминък за голяма част от местното население, заето в дърводобива, стопанисването и страничните ползвания.
ДГС Катунци


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „КАТУНЦИ”
Държавно горско стопанство „Катунци” носи името на селището, където се намира главната му административна сграда. Територията на стопанството попада в Югозападна България, Благоевградска област, община Сандански.
Общата площ на ТП ДГС „Катунци” е 29816 ха. От тях държавните горски територии са 28001.5ха – 93,9%, общинска собственост - 456,6 ха -1,5% , гори и земи частна собственост 304,08ха -1,0%, гори и земи временно стопанисвани от общината 1053,1ха – 3,6 %.
Стопанството заема югозападните склонове на Пирин планина и северните склонове на планината Славянка. Релефът е типично планински, силно пресечен, с дълбоки долове и остри била. Най висока точка е връх „Ореляк” - 2100 м.н.в., а най-ниска- местността „Пиперски мост” – 147 м.н.в.
Преобладаващи дървесни видове са: бук – 7357 ха - 28,6%, зимен дъб - 4772ха - 18,6%, бял бор - 3346ха - 13,1% и черен бор - 1824 ха -7,1%. Общо широколистните дървесни видове покриват 19089 ха -74,21%, а иглолистните - 6632 ха.
Естествената растителност е представена от чисти и смесени семенни и издънкови насаждения от бук, зимен дъб, космат дъб, благун, трепетлика, бреза, габър, явор, кестен и др. Белият бор, черният бор, смърчът и елата образуват чисти и смесени насаждения както помежду си, така и с естествено срещащи се широколистни видове. В по-високата част на пояса се появява бялата мура, а в Славянка - черна мура, борисова ела и петродан.
В състава на растителните формации участват следните храстови и тревни видове: Глог, Шипка, Трънка, Леска, Хвойна, Дрян, Бъз, Къпина, Малина, Ягода, Боровинки, Мащерка, Поддъбиче, Бял равнец, Мента, Риган, Млечка, Лазаркиня, Здравец, Детелина, Иглика, Коприва, Жълт и Червен Кантарион, Жълта и Синя Тинтява и много други.
По-важни представители на фауната, които обитават територията на стопанството и имат пряко или косвено значение за ловностопанската дейност, са: сърна, дива свиня, заек, кафява мечка, вълк, чакал, лисица и дива котка. От клас птици най-често срещани са: глухар, гривяк, гургулица, гугутка, полска яребица, кеклик, пъдпъдък. Защитени видове са кафявата мечка и орел лешоядът.
В района на ДГС „Катунци” се намират следните защитени територии: Резерват „Али ботуш”, Национален парк „Пирин”, Защитена местност ”Славянка”, Защитени зони като част от Европейската екологична мрежа „НАТУРА-2000”, Защитени зони за опазване на дивата флора и фауна, Защитена зона „Среден Пирин – Алиботуш”, Защитена зона за опазване на дивите птици, Защитена зона „Славянка” и Защитена зона „Мелнишки пирамиди”.
На територията на стопанството се намират хижите Пирин, Малина и Извора, както и вилно селище „Бяла река”, които предлагат условия за отдих и са отправни точки за преходи. Тук се намира и манастирски комплекс „Свети Георги” – мястото, където е живяла Преподобна Стойна, който се посещава от много туристи от страната. До горски разсадник „Златолистки поток” се намира лековитият извор за минерална вода „Преподобна Стойна”.
Съществуват възможности за ловен туризъм, като три дивечовъдни участъка са отдадени на концесия.
Общият размер на ползването на дървесина за година по ЛУП е 40447 м3. само за ДГТ. Средногодишното залесяване е 79 ха.
ДГС Костенец


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „КОСТЕНЕЦ”
Държавно горско стопанство „Костенец” се намира в Южна България и обхваща северните склонове на Рила и южните склонове на Средна гора. Стопанството носи наименованието на с. Костенец, където е седалището на неговото административно управление. На територията на горското стопанство се разполага и гр. Костенец, както и многобройни села и махали, чието население рядко надхвърля 20-50 души.
Общата площ на ДГС „Костенец” е 17853 ха, от които 17085.9 ха залесена и 767,1 ха незалесена площ.
Най-голям е делът на горите, собственост на общините Костенец и Долна баня (63.9%), следван от горите – държавна собственост (20.8%) и от горите собственост на частни физически лица (8.5%).
Територията на държавното горско стопанство се характеризира с типично планински релеф със силно изразена разчлененост и големи превишения. По цялата си площ територията на горското стопанство е пресечено от множество малки и по-големи реки и долове, особено в частта прилежаща към Рила. Същевременно на много места съществуват характерните за Средна гора заоблени и разляти теренни форми. Най-високата точка е 1800 м н.в., а най-ниските части на стопанството са на 500 м н.в. по течението на Моминпроходска река и на р.Марица.
Естествените дървесни видове, разпространени на територията на горското стопанство, са смърч, бял бор, ела, бяла мура, бук, зимен дъб, благун, цер и акация. Срещат се също трепетлика, явор, череша, шестил, габър, ива, офика, келяв габър но разпространението им е ограничено.
В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, шипка, леска, малина, къпина, боровинка, птиче грозде, лазаркиня, папрат, коприва, светлика, чашкодрян, зъбник и др.
Като цяло екологическата обстановка е благоприятна за провеждане на целенасочена и до известна степен ефективна ловностопанска дейност. Видовото разнообразие е сравнително голямо, което се обуславя преди всичко от разнообразието на местообитанията и местоположението на района.
По-важните представители на животинския свят, които обитават постоянно или временно района, са: благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, заек, мечка, вълк, лисица, дива котка, глухар, пъдпъдък, яребица, скален орел, голям ястреб и сокол- скитник и други.
В района на ТП ДГС „Костенец” има шест ловностопански района.
На територията на стопанството попадат две защитени зони по чл. 3, ал.1, т.1 от Закона за биологичното разнообразие - „BG0000301 Черни рид” и „BG0000304 Голак”. Общата площ на горския фонд, попадащ в зоните, е 4305.3 ха.
Общият размер на ползването от всички видове сечи е 99 045 куб.м. дървесина или средногодишно 9 905 куб.м.
ДГС Кресна


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „КРЕСНА”
Държавно горско стопанство „Кресна” е разположено на територията на два планински масива – западните склонове на Пирин и източните на Малешевска планина, както и върху части от долината на р. Струма. Площта на стопанството възлиза на 20686.80 ха, като държавните горски територии са 19645 ха.
Релефът е типично планински – силно пресечен от дълбоки долове, с ясно оформени била и стръмни склонове. Най–високата точка на стопанството е 2039 м н.в., а най–ниската - 135 м н.в.
Лесистостта на стопанството е 78%. Широколистните гори заемат 55% от залесената площ, а 45% - иглолистните. Голямата разлика в надморските височини определя и голямото видово разнообразие. Срещат се общо 47 дървесни вида – 10 иглолистни и 37 широколистни. По-важни горско-дървесни, храстови и тревни видове са: бял бор, черен бор, смърч, ела, зелена дуглазка, елдарски бор, бук, благун, габър, зимен дъб, космат дъб, явор, клен, леска, люляк, глог, алпийска крехка папрат, планинска власатка и острица.
Представители на фауната в района са: сърна, дива свиня, заек, яребица, планински кеклик, вълк, лисица и други. На територията на стопанството се срещат редица лечебни растения, като мечо грозде, шипка, липа, бял оман, момина сълза, бял имел, равнец, анасон, червен и жълт кантарион.
Общата площ на защитените зони по Натура 2000 е 16459.70 ха. В списъка на природните забележителности са Влахински водопад и курортната местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярният пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро. Край с. Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори.
На територията на стопанството има възможности за развитие на алтернативен туризъм. Един от най-популярните е рафтинг туризмът. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия”. Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. Св. Козма и Дамян” (край с. Влахи) предлагат възможности за културен туризъм. Във всяко от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата от тях е „Света Богородица” в село Влахи и датира от 1750 г. На територията на стопанството има също така възможности за развитие и на еко-, селски и винен туризъм.
Средното годишно ползване по ЛУП е в размер на 18979 куб. м. По сортименти е, както следва: Едра – 4758 куб. м., средна – 3780 куб. м., дребна – 3640 куб. м. и дърва – 6880 куб. м.
Средното годишно залесяване по ЛУП е в размер на 128 дка.
ДГС Кюстендил


TП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЮСТЕНДИЛ”

гр. Кюстендил 2500

ул. „Спартак” 52 6

Електронна поща: dgskustendil@abv.bg

www.dgs-kustendil.com/bg

Териториално поделение „Държавно горско стопанство Кюстендил” е разположено върху планинска верига Краище, по южните склонове на Милевска планина, югозападната част на Конявска планина и част от Земенска планина.

Общата площ е 35 832 ха. Около 60% от държавните горски територии са защитени зони по НАТУРА 2000, а горите във фаза на старост са 9.6%.

Лесистостта е 92.7%. Релефът е разнообразен - хълмист по границата с Република Сърбия, хълмисто-предпланински и планински. Надморската височина варира от 450 до 1487 м при връх Виден, намиращ се в Конявска планина.

Горите в района на стопанството са основно от бук, дъб, бял и черен бор. Представители на фауната са дивата свиня, сърната, заекът, златката, вълкът, лисицата и дивата котка. Птичето царство е представено от планински кеклик, яребица, пъдпъдък, гривяк, бухал, горска улулица, голям ястреб, горски бекас и др.

Средногодишното ползване на дървесина по горскостопански план е 47 900 куб. м. лежаща маса.

ДГС Места


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „МЕСТА”
ТП ДГС „Места” е разположено в Югозападна България по средното течение на река Места и западните склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи.
Площта на селскостопанския и горския фонд на територията, която обхваща ТП ДГС „Места”, е 12294.9 ха. Общата площ на горския фонд възлиза на 10989 ха. Лесистостта на стопанството е 89.38 %.
Горите и земите държавна собственост са общо 10782.6 ха или 98.1% от площта на горския фонд. Временно стопанисвани от общината са 155.7 ха, а горите и земите частна собственост на територията на стопанството са 50.7 ха.
Релефът е типично планински. Билата са заоблени, склоновете са със сравнително големи наклони и с малки превишения дол-било. Най високата точка на стопанството е връх “Малък Беслет” – 1790 метра, а най-ниската е водосливът на дол Требеш с река Места – 650 метра. Около 73% от общата площ на стопанството попада при надморска височина от 800 до 1500 м.
Преобладават иглолистните гори, които заемат около 86% от площта на ДГС „Места”. От създадените общо 2314.5 ха култури на територията на стопанството 2309.8 ха са от иглолистни дървесни видове – предимно от бял бор и по-рядко от черен бор, атласки кедър, дуглазка ела, смърч, ела и само 4.7 ха са създадени култури от едролистна липа и кестен.
Представители на флората са: бял и черен бор, смърч, ела, бяла мура, бук, зимен дъб, благун, череша, ябълка, малина, капина, шипка, червена боровинка, черна боровинка, мечо грозде, риган, жълт кантарион, мащерка, лудо биле, вълнеста камбанка, сплеснат плаун, родопска горска маика, преходна мурава, родопско крайснежно звънче, магарешки трън и др.
Фауната е представена от дива свиня, сърна, муфлон, елен лопатар, мечка, глухар, вълк, лисица, дива котка, яребица, планински кеклик, лещарка, заленоглава патица, корморан, обикновен мишелов и др.
Основен вид дивеч е дивата свиня, a съпътстващи видове са сърната, глухарът и заекът. Горското стопанство има изградена база за интензивно стопанисване на муфлон и елен лопатар, с площ 146.1 ха.
ДГС "Места" разполага с ловен дом "Вищерица", в който има 5 двойни стаи и 1 спалня, с общ капацитет от 12 души, трапезария, ловен кът с камина и трофейна зала.
Любителите на лова, фотолова, риболова, планинското колоездене и екотуризма ще останат очаровани от красотата на Родопа планина.
Две са природните забележителности на територията на стопанството - ''Сватбата'' и ''Черната скала''.
Общият запас на насажденията на територията на ТП ДГС “Места” е 2058370 куб. м., или 2422755 куб.м. – с клони. Предвидена за отсичане е 229350 куб.м. стояща маса без клони (266655 куб.м с клони), от които ще се добие 206565 куб.м. лежаща маса, в това число: едра строителна - 37%, средна строителна - 20%; дребна строителна дървесина - 8%; дърва - 11% използваема вършина - 2 %.
Годишният обем на залесяване по ЛУП 2007 е в размер на 121 дка, като преобладава попълването на редини. От иглолистните основно се залесява с бял бор, смърч, черен бор и ела, а при широколистните най-голям дял има залесяването със зимен дъб.
В района на ТП ДГС ”Места” има условия за събиране на посевен материал от бял бор, черен бор, смърч, ела , бук , зимен дъб др.
ДГС Невестино


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „НЕВЕСТИНО”
Държавно горско стопанство „Невестино” е разположено в Югозападна България, област Кюстендил, община Невестино. Общата площ на стопанството е 24156 ха, от които държавните горски територии са 19021 ха.
Релефът е разнообразен – хълмист, хълмисто-предпланински и планински. Най-ниската част на стопанството е 415м н.в, а най-високата – 1645 м н.в.
Лесистостта на стопанството е 49,8%, като иглолистните и широколистните видове са разпределени почти поравно. Иглолистните гори са представени основно от черен и бял бор, смърч, ела, бяла мура, лиственица. От широколистните – бук, благун, зимен дъб, цер, габър, акация, космат дъб, келяв габър, топола, ива, елша, кестен и др.
Защитени зони по Натура 2000 – 11481 ха, от тях иглолистни 6032 ха, широколистни – 5449 ха. В района на ДГС „Невестино” попадат части от защитените зони „Скрино” и „Осоговска планина”, определени по Директива за хабитатите, както и зона „Осогово”, „Скрино” и „Долна Козница”, определени по Директивата за птиците.
Природните забележителности на територията на стопанството са: „Водопад Света Яна”, „Пещерата”, крепостта „Врановец” в землището на с. Пелатиково, Тракийско селище „Чуклицата в землището на с. Ваксево.
На територията на РДГ Кюстендил, в землището на с. Църварица се намира резерватът „Габра”, обявен през 1949 г. с цел опазване на естествените вековни мизийско-македонски гори от черен бор. Наред с черния бор (около 85%) се срещат и зимен дъб, цер, габър, мъждрян и др. видове. Дивечовото богатство е представено главно от диви свине, сърни, вълци, лисици и др. В резервата растат 16 вида висши растения с консервационна значимост.
Средногодишното ползване по ЛУП е в размер на 30975 м³ стояща маса, 26160 м³ лежаща маса. Разпределението по сортименти е: едра – 3295 м³, средна – 5 565м³, дребна – 5710 м³, дърва – 11590 м³.
Средногодишното залесяване в района на стопанството е в размер на 83 ха.
ДГС Петрич


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ПЕТРИЧ”
ТП ДГС „Петрич” заема най-югозападната част на Република България. Почти изцяло е разположено по северните склонове на Беласица планина. Малка част се намира по южните склонове на Огражден планина, както и по поречието на реките Струма, Струмешница и Пиринска Бистрица.
Общата площ на стопанството е 10559,6 ха, от които 9971,3 ха са държавните горски територии. Залесената площ в горите държавна собственост е 9411,5 ха, от която 7201,8 ха (76,5%) са насаждения от естествен произход, а 2209,7 ха (23.5%) са култури.
Планината Кожух е обявена за природна забележителност. По билото на Беласица се издигат и някои по-високи върхове: Радомир /Калабак - 2029 м.н.в./; Пункова скала /1962 м.н.в./; Конгура /1951 м.н.в./; Лозен /1920 м.н.в./; Фурните /1808 м.н.в./; Тумба /1803 м.н.в./ и др.
Средната надморска височина е около 800 м. Най-високата точка е 1750 м, а най-ниската - 65 м при водослива на река Пиринска Бистрица с река Струма. Разликата в надморските височини в тези две точки е чувствителна 1685 м.
Хидроложката мрежа в района на ТП ДГС „Петрич" не е силно развита. Най-големите водни течения са реките Струма, Струмешница и Пиринска Бистрица.
Климатът, макар и сух през лятото, е благоприятен за растежа на главните дървесни видове - бук, кестен, зимен дьб, както и за създадените култури от дугласка ела, смърч, черен и бял бор, корков дъб и тополи.
Лесистостта е 95%. Преобладават широколистните гори, което заемат 82% от територията на стопанството, а 18% са иглолистните.
Характерни за територията на ТП ДГС „Петрич” растения, чийто плодове, цветове, корени или кора се използват като лечебно средство, са: обикновен /бял/ равнец, жълт кантарион, кукуряк, обикновен риган, шапиче, обикновен здравец, горска ягода и др.
Освен изброените тревни видове в района на стопанството се срещат и следните храстови видове: шипка, обикновен дрян, малина, черен бъз.
Диворастящите ядливи гъби са представени от: манатарка, мрежеста манатарка, пачи крак, сърнела, булка, полска печурка и др.
На територията на ДГС „Петрич” защитени видове са: дива котка от сем. Котки; златка от сем. Порови.
В района на горското стопанство се срещат и множество представители от разредите дневни грабливи, сови, пойни, синявицови, кълвачови, дългокраки и други защитени видове.
В ДГС „Петрич” са обособени следните защитени зони по Натура 2000:
1. Природен парк "Беласица" с обща площ 9372,9 ха.
2. Защитена зона птици "Рупите" с обща площ 98,2 ха.
3. Защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна "Беласица" с площ 255.6 ха.
Средногодишно ползване по ЛУП – 23032 куб. м. дървесина стояща маса. Средногодишно на територията на ТП „ ДГС-Петрич ” се залесяват 118 дка.
ДГС Пирдоп


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ПИРДОП”
Държавно горско стопанство „Пирдоп” носи името на гр. Пирдоп, където е седалището на неговото административно управление.
Общата площ на ТП ДГС „Пирдоп” е 48 468 ха, от която 44 821 ха дървопроизводителна и 3647 ха недървопроизводителна. Площта на държавните горски територии е 26 601 ха.
Горите на стопанството образуват един голям комплекс, разположен предимно върху южните и съвсем ограничено върху северните склонове на Стара планина, по северните склонове на Ихтиманска Средна гора и северно и южно от централното било на Същинска Средна гора.
Най-ниската точка в района на стопанството е при водослива на Дисагов дол с река Тополница - 460 м.н.в., а най-високата - 1610 м.н.в. е в Етрополския дял на Стара планина. Най-високата точка в района на Средна гора е връх Богдан (1604 м.н.в).
Преобладават широколистните гори, които заемат 77% от територията на стопанството. С най-голямо участие са буковите и дъбовите гори. Иглолистните дървесни видове покриват 23% от територията.
В резултат на извършените залесявания са създадени и се развиват успешно култури от бял и черен бор, смърч, зелена дуглазка, лиственица, бяла мура, ела, бук, бреза, акация и др.
В състава на растителните формации участват и следните храстови и тревни видове: шипка, леска, къпина, малина, мечка, коприва, папрат, светлика, ягода, здравец, лудо биле, лайка и др.
Характерни представители на фауната са: благороден елен, сърна, дива свиня, заек, вълк, чакал, лисица, дива котка от бозайниците. Птиците са представени от гривяк, гургулица, полудива патица, фазан, полска яребица, пъдпъдък, кеклик.
Като цяло екологичната обстановка е благоприятна за развитието на здрави и жизнени популации от всички представители на ловната фауна. През последните години запасът от дива свиня се стабилизира и в момента е около допустимия. Освен нея в списъка на ловните видове са още сърната, вълкът, лисицата, яребицата и др.
Скален орел, голям ястреб, обикновен мишелов, горска улулица и др. са по-важните представители на защитените видове.
В териториалния обхват на ТП ДГС „Пирдоп” попадат части от четири Защитени зони: „Етрополе-Байлово”, “Централен Балкан – буфер”, „Средна гора” хабитати и „Средна гора” птици.
Средногодишното ползване по ЛУП е 41498 м3 лежаща маса, в това число ЕСД – 7667 м3, ССД – 9763 м, ДСД – 3106 м и Дърва – 20962 м.
Средногодишното залесяване по ЛУП е 7,4 ха. Основните дървесни видове, с които се залесява, са: бял и черен бор, смърч ,бук, зимен дъб, цер и др.
ДГС Първомай


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ПЪРВОМАЙ”
Територията на ДГС “Първомай” е разположена изцяло в Огражден планина. Общата площ на стопанството е 20318,4 ха, от които делът на залесената дървопроизводителна площ (в т.ч. и невъзобновените сечища) е 87.6%. Лесистостта е 63,7%.
Най-ниската точка в района на стопанството е 150 м н.в., а най-високата е и най-високият връх на планина Огражден в границите на България - връх Билска чука - 1643,6 м н.в. Средната надморска височина е около 900 м.
Релефът на територията на ДГС “Първомай” е подчертано планински. Климатът се обуславя от средиземноморското влияние по долината на р. Струма и континенталното влияние на север.
Разнообразният релеф, различията в надморската височина и в степента на деградация на терена са предизвикали значително многообразие на дървесните и храстови видове. По-важните от тях са бук, габър, зимен дъб, благун, явор, клен, ясен, кестен и др.
Обемът на предвидената за отсичане стояща маса с клони за предстоящото десетилетие е 292 480 куб.м.
През следващото десетилетие в ДГС “Първомай” за залесяване са планирани общо 113.5 ха, или средно годишно по 11.4 ха редуцирана площ. От дървесните видове, предвидени за залесяване, преобладават черният и белият бор.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за горите и чл. 6 и чл. 8 на Закона за биоразнообразието, към групата гори в Защитени територии са отнесени площите, попадащи в защитени зони “Огражден-Малешево”, “Рупите- Струмешница” и “Рупите”.
На територията на стопанството са установени 47 вида растения с природозащитен статус. Всички те са редки и/или застрашени, а 7 от тях са ендемитни.
ДГС Радомир


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „РАДОМИР”
Държавно горско стопанство „Радомир” заема южните склонове на Люлин планина, Горнодиканските възвишения на Верила планина, северните склонове на Конявската планина, източната част на Стража Черна гора и югозападните склонове на Вискяр планина. Почти в центъра на стопанството е планината Голо бърдо.
Общата площ на стопанството е 24701,7 ха, от която държавните горски територии са 16477,0 ха. Залесената площ е 201350,0 ха и 4566,7 ха незалесена площ.
Най ниската точка на стопанството е 620 м н.в при излизането на река Струма от територията на стопанството, преди вливането си в язовир Пчелинци, а най –високата – връх Градището във Верила /1349,1 м н.в/.
Средната лесистост е 22,0%, което е значително под средната за страната /34,0 %/. Преобладават широколистните гори, които заемат 12655,2 ха от общата площ. Иглолистните насаждения покриват 7479,8 ха или 30,28% от общата площ.
Основните дървесни видове - черен и бял бор, зимен дъб, цер, габър, бук, благун, запазват доминиращото си присъствие.
На територията на стопанството са обособени 6 защитени зони по Натура 2000. Четири от тях - „Чокльово блато”, „Конявска планина”, „Земен” и „Острица” са създадени с цел опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. За опазване на дивите птици са обособени „Ноевци” и „Мещица”.
Общият размер на средногодишното ползване по ЛУП от 2008 г. е 31272 м 3 стояща маса с клони, разпределена по сортименти: едра- 1064 м3; средна -8961 м3; дребна – 1871 м3; дърва – 11671 м3.
Предвиденото средногодишно залесяване по ЛУП от 2008 г е 17,8 ха.
ДГС Разлог


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „РАЗЛОГ”
ТП Държавно горско стопанство „Разлог” се намира в централната част на Благоевградска област. Състои се от три основни горски комплекса, разделени от прохода „Предела” и Разложката котловина. Най-големият от тях е разположен по южните и югоизточните склонове на източния дял на Рила планина, вторият обхваща най-ниската част от северните склонове на Вихренския дял на Пирин планина, третият заема източната част на Разложката котловина /над село Баня/.
Общата площ на стопанството е 14538 ха, от които държавните горски територии са 13369 ха.
Релефът е типично планински и се характеризира с изключително разнообразие – алпийски, планински и среднопланински.
Рилската част на стопанството е най-висока. Горските масиви тук са разположени на терени със значителна разлика в надморските височини – от 850 до 2250 м н.в. Пиринската част обхваща най-ниската част от северните склонове на Пирин планина, характеризира се с малки наклони и липсата на ясно изразени била и дерета. Надморската височина се движи в рамките от 1000 до 1450 м.
Третият комплекс – хълмистата част на Разложката котловина – се характеризира с много разнообразен релеф. Въпреки малката разлика в надморските височини, теренът е силно пресечен, с много била и дерета, тук е оформен сложно устроен комплекс от склонове с различно изложение и наклони.
Залесената площ на стопанството е 93,4%. Най-разпространените дървесни видове са бял бор /65,7%/, бук /12,7%/, черен бор /11,4%/, смърч /3,4%/, ела /2,6%/, елша /1,7%/, зимен дъб /1,3%/.
Стопанството се характеризира с многообразна дървесна, храстова и тревиста растителност.
На територията на ТП ДГС „Разлог” се срещат следните видове едър дивеч: дива свиня, сърна, елен лопатар, благороден елен и глухар. От дребния дивеч се среща: заек, гривяк, планински кеклик и яребица. Хищниците са представени от вълк, лисица, язовец, бялка и дива котка.
В района на стопанството се срещат някои от защитените видове, характерни за флората и фауната на граничещите с него национални паркове – „Пирин” и „Рила”. Сред тях са кафява мечка, дива коза и дива котка, а от растителните видове – божествена иглика, рилска теменуга, снежно кокиче, българско омайниче и др.
Държавно горско стопанство „Разлог” граничи с природната забележителност „Кьошката”, обявена за опазване на карстов извор и пещера. На територията на стопанството се намира и курортен комплекс „Предела-Бетоловото”.
Районът е богат на местности, които имат решаващо значение за съхраняване на културните ценности и традиции, на религиозната и етническа идентичност:
- паметник и параклис на „Кулата” /”Чучката”/ в местността „Предела”;
- местност „Св. Илия” /землище гр. Разлог/;
- параклис „Св. Катерина” /м. „Катарино”/;
- местност „Св. Илия” /землище с. Баня/;
- параклис „Св. Георги” в м. „Гергева скала” /землище с. Бачево/;
- местност „Пресвета” /землище с. Бачево/;
- параклис „Св. Богородица” /землище с. Годлево/;
- археологически обект „Пещ за строителна керамика” /землище с. Добърско/;
- местност „Копана църква” /землище с. Добърско/;
- местност „Св. Илия” /землище с. Добърско/;
- местност „Петрово въже” /”Белата скала”/ /землище с. Добърско/;
- параклис „Св. Богородица” /землище с. Добърско/;
- местност „Св. Троица” /землище с. Горно Драглище/.
Стопанството е изходен пункт към един от най-красивите биосферни резервати в България - “Баюви дупки - Джинджирица”, обявен за опазване на ценни уникални за Европа гори от черна и бяла мура. През 1977 г. резерватът е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера”. Резерватът съдържа изключително биоразнообразие, включващо около 500 вида висши растения, 55 ендемита, много видове, записани в Червената книга на Република България и в европейски и световни списъци.
Държавно горско стопанство „Разлог” разполага с ловен дом „Перивол”, който се намира в Рила планина и разполага с един апартамент и 4 стаи с по две легла, както и с почивна база в местността „Бетоловото” в Пирин планина /в близост до голф игрище/, която разполага с два апартамента и 7 стаи с по три легла.
Добрите природни дадености и наличните ресурси са предпоставка за развитието на ловен и екотуризъм, както и за фотолов.
Средногодишното залесяване по ЛУП е в размер на 750 дка.
ДГС Рибарица


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „РИБАРИЦА”
ТП Държавно горско стопанство „Рибарица” носи името на с. Рибарица. Разположено е по част от северните склонове на Тетевенския дял на Стара планина. Обхваща горната част от басейна на река Бели Вит и Васильовска река. Представлява един голям горски масив, разпокъсан на места от по-големи или по-малки голи площи на селскостопанския фонд.
Общата площ на стопанството е 14 199 ха, от които 3 147 ха са държавни горски територии.
Релефът е типично планински с добре оформени била, дълбоко врязващи се долове със стръмни и много стръмни склонове. Най-ниската точка на стопанството се намира при водослива на река Брязовска и река Бели Вит – 500 м надморско ниво, а най-високата е на връх Вежен – 2198 м н. в.
Лесистостта е близо 95%. От залесената площ широколистните високостъблените гори са 10 798,2 ха, а иглолистните - 1 942,8 ха.
Преобладаващи дървесни видове при широколистните са изключително бук и по-малко габър, явор, пл. ясен, шестил и др. Иглолистните гори са представени от бял бор, обикновена ела, обикновен смърч, зелена дуглазка и др.
Представители на фауната са: благороден елен, сърна, дива свиня, мечка, вълк, лисица, заек, пл. кеклик, гривяк.
Цялата територия на стопанството попада в защитена зона по програма Натура 2000 – буферна зона за опазване на хабитатите и Васильовска планина за опазване на птиците.
Територията на стопанството граничи с НП „Централен Балкан” и резервата „Царичина”, където се намират естествени находища на бяла мура.
В ТП ДГС Рибарица” се намират следните защитени местности:
„Черния рът” - за опазване на първична предпланинска горска екосистема във Васильовска планина и опазване на местообитания на голям брой редки и застрашени от изчезване животински видове.
„Костина” – лобното място на водача на Априлското въстание Георги Бенковски.
„ Горунчето” – лобното място на Ботеви четници.
Средногодишното ползване по ЛУП от 2007 г. е 8 666 м3 дървесина, от които едра - 2 656 м3, средна- 1 249 м3, дребна – 1 182 м3, дърва – 5089 м3 и вършина 311 м3.
Средногодишното залесяване по ЛУП е 74 дка. Но тъй като стопанството попада изцяло в защитена зона Натура-2000, голите сечи и реконструкциите са заменени с възобновителни сечи с дълъг възобновителен период. По тази причина годишно площта за залесяване се свежда до около 25-30 дка. При извеждане на сечите се разчита изцяло на естественото възобновяване на насажденията.
ДГС Рилски манастир


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „РИЛСКИ МАНАСТИР”

Държавно горско стопанство „Рилски манастир” се намира в централната част на Югозападна България. Разположено е върху западните склонове на Рила и по ниските източни части на планината Осогово. Носи името на Рилския манастир, който се намира в източната част на стопанството.

Релефът е типично планински. Обуславя се от голямото превишение на надморската височина (от 350 до 2550 м) и силно врязаните реки и долове, формирали много стръмни терени, на места урвести, ясно изразени и остроскалисти била в основния масив на Рила. В много случаи реките образуват естествени водопади с височина 3-5 метра.

Рилската част на стопанството е изцяло във водосбора на Рилска река, представляващ продълговата котловина с разлика в надморската височина 1700 - 1800 метра. От север водосборът е затворен от билото, очертано от върховете Лопушки, Кобилино бранище, Водния чал, Върла, Йосифица и до Голям Мечи връх, от там на юг Царев връх, Мусов връх през Прашка и Стобска чука се спуска към река Рилска.

Осоговската част обхваща водосбора на Копривен дол. Билата са заоблени и полегати, на места неясно очертани. Към Копривен дол се спускат множество по-малки долове и падини, някои от които през лятото пресъхват.

Обстоятелството, че територията попада в две планини, естествено разделени от долината на река Струма, като обхваща както високопланинските, така и най-ниските равнинни части, определя голямото различие в макрорелефа.

Общата площ на ДГС „Рилски манастир” е 27 090 ха, от които 13 357 ха (49,4 %) са държавните горски територии. Разпределението на останалата площ по собственост е:

- манастирска 11645,2 ха - 43 %

- общинска 1086,4 ха - 4,0 %

- частна физически лица - 982,2 ха - 3,6 %

- частна юридически лица - 19,5 ха

Залесената площ е 22 169,9 ха или 81,8%, като най-голям е делът на насажденията от семенен произход (69%). Преобладават иглолистните видове, които заемат 51,5%. Клековите формации покриват 1931,9 ха. Незалесената дървопроизводителна площ е 1411,8 ха – 5,2 %. Преобладават голините - 99%, а сечищата и пожарищата заемат незначителна част, която е предвидена за залесяване.

Общо дървопроизводителната площ е 23581,7 ха или 87 %. Преобладават стръмните (над 21 градуса) и много стръмни терени (над 30 градуса), което затруднява горскостопанските мероприятия.

Недървопроизводителната площ е 3 508 ха или 13 %. Най-голям е делът на поляните -43 %, следвани от високопланински пасища 965 ха – 28 %; нелесопригодни голини – 11 % и площи – 8 % и др.

Годишното ползване по горскостопански план към 2011 г. е 20 450 м3 дървесина. По видове сечи разпределението е:

- възобновителни – 6525 м3 на площ 154 ха.

- отгледни – 12875м3 на площ 330 ха.

- санитарни - 1050 м3 на площ 36 ха.

Средногодишно се залесяват 40 дка, като се разчита основно на естественото възобновяване. За производство на необходимия посадъчен материал стопанството разполага със семепроизводствени насаждения с обща залесена площ 166,1 ха (57,3 ха държавна собственост) и 7,8 ха географски култури. От тях се добиват семена от бял и черен бор, дуглазка ела, бук, зимен дъб, сребролистна и едролистна липа. Необходимите фиданки се произвеждат в съществуващия разсадник.

Географското положение на България като южна граница на средноевропейската флора, северна граница на средиземноморската и западна граница на източноазиатската флора определя както богатото растително разнообразие, така и големия брой своеобразни, присъщи само на нея ендемични видове.

Представителни за територията на горското стопанство са: шапиче, копитник, змиярник, лудо биле, ранилист, кървавиче, кукувича прежда, брястолистно орехче, ароматно еньовче, обикновен здравец, риган, кукуряк, сибирска хвойна. Плодовете, цветовете, корените и кората им се използват като лечебно средство. Освен тях широко разпространени са сребролистната и дребнолистна липи, глогът, шипката, дрянът, малината, офиката, черната и червена боровинки, жълтият кантарион, маточина, бял равнец и др.

На територията на „ДГС Рилски манастир” се намират следните защитени природни обекти:

- Природен парк “Рилски манастир “

- Буферна зона около резерват “Риломанастирска гора”

- Природна забележителност “Стобски пирамиди”.

ДГС Самоков


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „САМОКОВ”
Държавно горско стопанство „Самоков” носи името на гр. Самоков, където е седалището му. Площта на стопанството е 53689 ха, от която държавните горски територии заемат 32845 ха.
Горите и горските площи са разположени по северните склонове на Рила планина, по североизточните и северозападни склонове на Верила планина, по южните и югоизточни склонове на Плана планина и по склоновете на най-южната част на Ихтиманска Средна гора.
Релефът е много разнообразен и има от котловинно-хълмист до ниско, средно и високопланински характер. Най-високата част на стопанството е по главното било под връх „Мусала” на 2400 м н. в. Най-ниската точка е при стената на язовир “Искър” – 750 метра. Голямата денивелация, разнообразният релеф и климат обуславят богатото разнообразие от дървесни и храстови видове, билки, гъби и горски плодове.
Залесената площ на стопанството е 50974 ха. Иглолистните дървесни видове съставляват 71 %, а останалата част е заета от широколистни гори. В района на стопанството са разпространени следните основни дървесни видове: бял бор, смърч, ела, бяла мура, бук, зимен дъб, благун, цер, габър и др.
Флората се обогатява и от участието на такива дървесни видове като явор, ясен, елша, бреза, трепетлика, върба и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, глог, шипка, леска, малина, птиче грозде, лазаркиня, папрат, беладона, коприва, светлика, чашкодрян, зъбник, гъби, билки и горскоплодни видове.
Представители на горската фауна са: мечка, вълк, лисица, благороден елен, дива коза, дива котка, сърна , дива свиня, заек, златка, белка, черен пор, язовец, катерица, глухар, яребица, пъдпъдък и др.
В множеството водни течения има риби от сем. пъстървови, шаранови, сомови и др.
Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч /благороден елен, сърна , дива свиня, заек и др./, което от своя страна е предпоставка за развитието на ловния туризъм.
Красивите планински села Бели Искър, Говедарци, Маджаре, Мала църква, Радуил и др. предлагат отлични условия за селски и екотуризъм. В с. Бели Искър ежегодно се провеждат фестивали „Рилски зелник” и „Рок в Рила”, а в с. Радуил – празник на боба „Бобфест”.
Новооткритият археологически комплекс – крепостта „Цари Мали град” край с. Белчин (известно с лековитите си минерални води) е сериозна предпоставка за развитието и на културно-исторически туризъм.
Средногодишното ползване по ЛУП за държавните горски територии е 63607 м3 стояща маса, от която иглолистни - 37756 м3, широколистни – 25851 м3.
По ЛП 2004-2014 г са предвидени за залесяване 1274 дка (средно годишно – 127,4 дка) в ДГТ. Общо на територията на стопанството е предвидено 60% залесяване с иглолистни видове и 40 % - с широколистни.
ДГС Сандански


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „САНДАНСКИ”
ТП ДГС “Сандански” е разположено в по-голямата си част върху югозападните склонове на Пирин планина, а една малка част от него върху източните склонове на Огражден. Общата горска площ на стопанството е 22604,2 ха, от които 21631,7 ха /95,7%/ са държавните горски територии.
Релефът е силно пресечен, с ясно очертани била, със стръмни склонове и дълбоко врязани реки и долове. Най-голямата надморска височина в горския фонд е 2150 м н.в., а най-ниската - 85 м н.в. Значителните различия в надморската височина и свързаните с тях климатични и почвени условия са дали възможност да се развие разнообразна растителност. Тук намират условия за растеж и развитие голям брой горскодървесни, храстови и тревни видове, по-важни от които са: бял бор, бяла мура, смърч, бук, благун, габър, зимен дъб и др.
Голяма част от растителните видове - източен чинар, смокиня, пърнар, кестен и други са вписани в Червената книга на България като застрашени от изчезване.
Географското положение на България определя изключително разнообразие на климатични и теренни условия, които допринасят за голямото разнообразие на българската флора с присъщите само за нея ендемични растителни видове. Характерни за територията на ДГС “Сандански” растения, чийто плодове, цветове, корени или кора се използват като лечебно средство са: обикновен /бял/ равнец, жълт кантарион, кукуряк, обикновен риган и др.
В района на стопанството съществуват условия за събиране на известно количество билки и горски плодове - бял равнец, кантарион, липов цвят, шипков плод, мащерка, риган и др.
На територията на ДГС „Сандански” са обособени 7 защитени зони по Натура 2000. Три от тях са защитени зони за опазване на дивите птици, а останалите – за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Големите горски масиви, алпийските върхове и езера, както и множеството планински села и курортни местности в района предлагат богата гама от възможности за развитие на селски, еко- и други видове туризъм. Началото на доста живописни туристически маршрути в Алпийската част на Пирин започват от територията на ТП ДГС „Сандански”.
Изключително подходяща дестинация за винен туризъм е и територията на ГСУ ”Мелник”, в чийто обхват попада регионът на гр. Мелник и с. Рожен. Несъмнено гастрономичните и сомелиерски преживявания могат да бъдат допълнени и с културен туризъм, чрез посещаване на Роженския манастир и множеството черкви и параклиси, както и крепостта на Деспот Слав.
Предвиденото средногодишно залесяване по ЛУП за района на стопанството е в размер на 52 дка.
ДГС Симитли


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „СИМИТЛИ”
Територията на Държавно горско стопанство „Симитли” е разположена върху части от планините Рила, Пирин, Малешевска и Влахина. Площта на стопанството е 35071 ха, от които държавните горски територии са 30716 ха.
Лесистостта е 91.9 %. Устойчивото задържане на температурата в този климатичен район се отразява благоприятно на характерните дървесни видове – бук, дъб, бял и черен бор, мура и др.
Многообразието на дървесните видове, на релефните очертания, наличието на непресъхващи водоизточници – всичко това предопределя постоянното увеличаване на дивечовите запаси от сърна, дива свиня и благороден елен.
На територията на ДГС „Симитли” са обособени три защитени зони по Натура 2000: „Кресна - Илинденци”, „Орановски пролом - Лешко” и защитена зона „Кресна” за опазване на дивите птици.
Висока е и стойността на горите като обект за туризъм, защото от територията на стопанството започват основни подходи към връх „Пирин” и други централни върхове, хижи и забележителности на Пирин планина. Природните дадености предлагат богата гама от възможности за развитие на селски, еко-, културен, винен и други видове туризъм.
Средногодишното ползване по ЛУП е в размер на 66866.5 куб.м. лежаща маса дървесина.
Предвиденото средногодишно залесяване по ЛУП е 12.8 ха.
ДГС Сливница


ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО СЛИВНИЦА”

гр. Сливница , Област Софийска

ул. „Княз Ал. І Батенберг” № 2

тел.: 0727 42 019

Електронна поща:dgs_slivnica@abv.bg

www.dgs-slivnica.com

Териториално поделение „Държавно горско стопанство Сливница” е разположено върху части от планините Вискяр, Завалска и най-южните разклонения на Стара планина, в общините Драгоман, Сливница, Костинброд и Божурище.

Общата площ е 24 426 ха, като близо 32% от държавните горски територии са защитени зони по НАТУРА 2000, а 2,2% - гори във фаза на старост.

Лесистостта е 82%. Релефът е хълмисто-планински, преобладават наклонените терени. Надморската височина варира в диапазона от 450 до 1100 метра.

Най-голямо разпространение в района имат церът, зимният дъб, черният бор и габърът, които заедно с косматия дъб и келявия габър създават облика на дървесната растителност.

Средногодишното ползване по горскостопански план е 17 700 куб. метра.

ДГС София


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „СОФИЯ”
Общата площ на ТП ДГС „София” е 65390 ха, от които 47011 ха са държавни горски територии. Стопанството е разположено в Западна България, като заема предпланинския и нископланинския подпояс на Стара планина, Лозенска планина, Плана, Люлин, Витоша, Вискяр и Завалска, както и среден, горен и високопланински подпояс на Витоша.
Значителни са разликите в надморската височина – най-ниската точка е 470 м, а най-високата – 2250 м.
Гъстотата на речната мрежа е с големи различия в отделните части на стопанството, поради разнообразието в релефни форми, геоложки строеж и климатични условия. Най-голямата река е Искър, в която се вливат многобройни притоци.
Средната лесистост на ДГС „София” е 31,6% при обща залесена площ в размер на 53545 ха. Преобладават площите, заети с широколистни насаждения – 64% от общата площ на стопанството и 36% - иглолистните. Основните дървесни видове са зимен дъб, благун, габър, бук, цер, акация, топола, бял бор, черен бор, смърч.
По-важните представители на фауната, които обитават постоянно или временно района на стопанството, са: благороден елен, сърна, дива свиня, заек, яребица, пъдпъдък, фазан, вълк, чакал, лисица, невестулка и др.
Основните билки, които се добиват на територията на стопанството, са жълт и червен кантарион, бял равнец, мащерка, липов и глогов цвят.
От горските плодове се събират предимно шипка, глог, дренки и др., а от гъбите - манатарка, пачи крак, сърнела, масловка, рижика, булка, печурка и др.
На територията на ДГС „София” се среща следният вид дивеч: дива свиня, сърна, благороден елен, заек, яребица, фазан.
Девет са обособените защитени зони по Натура 2000 на територията на стопанството с обща площ 20006,2 ха, от която 9172,4 ха представлява припокриване на ПП „Витоша” и защитена зона Витоша. Зоните са:
Защитена зона Драгоман
Защитена зона Западна Стара планина и Предбалкан
Защитена зона Лозенска планина
Защитена зона Плана
Защитена зона Витоша
Защитена зона Раяновци
Защитена зона Мещица
Защитена зона Рибарници Челопечене
Защитена зона Долни Богров – Казичене.
Природните забележителности са с обща площ 60 ха – Кътински пирамиди, Урвич, Турченица.
Обособени са курортни гори и зелени зони с обща площ 29191,8 ха или 44,6% от територията на стопанството, които имат за цел развитие на пешеходния туризъм и здравното и физическото укрепване.
На територията на стопанството има 43 ловни дружинки, разпределени в 5 ловни сдружения.
Средното годишно ползване по ЛУП е 50980 куб. м. лежаща маса, от които 26055 куб.м. широколистни и 24925 куб.м. иглолистни. Процентното ползване по категории е:
Иглолистни Широколистни
Едра – 12 % Едра – 17 %
Средна - 48 % Средна -9 %
Дребна – 5 % Дребна -7 %
Дърва – 35 % Дърва – 67 %
Годишният обем за залесяване по ЛУП е в размер на 344 дка.
ДГС Струмяни


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „СТРУМЯНИ”
ТП Държавно горско стопанство „Струмяни” носи наименованието си от с. Струмяни, където е и седалището на неговото административно управление. Територията на стопанството попада в Югозападна България.
В по-голямата си част горите и горските площи са разположени върху източните склонове на Малешевска планина. По-малка част заемат западните склонове на Пирин, както и по-северните склонове на Огражден и част от долината на р. Струма.
Общата площ на Държавно горско стопанство „Струмяни” е 23471.4 ха, от които 20574.9 ха залесена и 2896.5 ха незалесена площ.
Релефът на горското стопанство е типично планински, силно пресечен от дълбоки долове с ясно оформени била и стръмни склонове. Най-високата точка е на границата с Национален парк „Пирин” и достига 2100 м н.в. в най-горния си край, а най-ниската – 100 м н.в. е по-поречието на река Струма.
Климатичните условия са решаващ фактор за развитието на горскодървесната растителност и формирането на отделни типове месторастения.
Преобладават иглолистните гори – 10119.3 ха (49,2% от залесената площ), следват широколистните високостъблени гори – 7436,0 ха (36,1% от залесената площ), нискостъблените гори – 2644.6 ха (12.9% от залесената площ) и издънковите гори за превръщане в семенни – 375.0 ха (1.8% от залесената площ).
По-важните представители на животинския свят, които обитават постоянно или временно района, и имат пряко или косвено значение за ловното стопанство са: благороден елен, сърна, дива свиня и др.
Поречието на река Струма е част от Аристотеловия прелетен път /Виа Аристотелис/, който от север минава през Дунавската равнина, Искърския пролом, Софийското поле и по долината на р. Струма продължава на юг. По време на прелетите из водните течения и площи се задържат различни количества от голяма белочела гъска, зеленоглавка, зимно и лятно бърне. Отделни екземпляри от патиците остават да гнездят из водоемите.
На територията на ДГС „Струмяни” попадат три защитени зони по чл. 3, ал.1, т.1 от Закона за биологичното разнообразие – „Кресна-Илинденци”, „Огражден-Малешево” и „Кресна”, с обща площ 11266.5 ха.
На територията на стопанството се намира природен резерват „Соколата”, където са запазени вековни дървета от благун.
Всяка първа неделя от месец февруари се провежда празник на виното. Арт център Илинденци е отворен за посетители целогодишно.
Предвиденото ползване от държавните горски територии през десетилетието е в размер на 380515 куб.м. стояща маса (с клони).
През следващото десетилетие в ДГС „Струмяни” е планирано залесяване върху площ от 219.7 ха или средногодишно по 22.0 ха.
ДГС Тетевен


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ТЕТЕВЕН”
ТП ДГС „Тетевен” е разположено в югозападната част на Ловешка област, върху територията на общините Тетевен и Ябланица. Заема централната част на Предбалкана и част от предпланините на Средна Стара планина.
Общата площ на стопанството е 19868 ха, от които залесената площ е 17402 ха (87,6%), незалесената подлежаща на залесяване - 396 ха (2,0%) и 2070 ха (10,4%) е недървопроизводителната горска площ.
Релефът е хълмисто-предпланински и планински, в южната част на стопанството силно пресечен. Надморската височина варира от 250 м до 1 300 м.
Основните водни течения са реките Златна Панега и Вит, образувана от реките Бели Вит и Черни Вит.
Местните дървесни видове са бук, зимен дъб, цер, благун, габър, келяв габър и др. Основният облик на гората дават чистите и смесени, семенни и издънкови широколистни гори от изброените видове с участието на спътници от липа, явор, ясен, трепетлика, бреза, череша и др. и иглолистните култури от бял и черен бор. При залесяване освен традиционните видове са използват зелена дуглазка, веймутов бор, лиственица, смърч, червен американски дъб, акация, питомен кестен и др.
На територията на ДГС „Тетевен” се срещат следните лечебни растения: жълт и бял равнец, лечебно глухарче, подбел, овчарска торбичка, обикновен дрян, червен кантарион, синя боровинка, лечебна иглика и др.
Ловните видове са представени от: пъдпъдък, гугутка, гургулица, яребица, фазан, дива свиня, сърна. В списъка на защитените видове са: ливаден дърдавец, бухал, сова, ястреби, дива котка, видра.
На територията на ТП ДГС „Тетевен” има възможност за развитие на селски и екотуризъм. Сред най-известните природни забележителности са пещерата „Съева дупка” и ”Гложенския водопад”.
Средногодишното ползване по ЛУП е 8 687 м3 дървесина, от която 90% са дърва за горене.
Средногодишното залесяване по ЛУП е в размер на 150 дка.
ДГС Трън


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ТРЪН”
ТП ДГС „Трън” има над стогодишна история в управлението и стопанисването на горите в Трънския край. Намира се в най-северозападната част на Западна Средна България. Основната дейност на стопанството е осъществяване на дърводобив от държавния горски фонд на територията му, продажба на добитата дървесина, създаване на горски култури върху незалесени територии.
Релефът на Държавно горско стопанство – Трън е планински и представлява сложна мозайка от планински вериги и котловини с различна ориентация. Най-ниската точка на горското стопанство е при вливането на река Ябланица в река Ерма под село Богойна – 590 м н.в., а най-високата – 1730 м н.в.
Общата площ на Държавно горско стопанство – Трън е 34576,8 ха.
Естествената растителност в подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела е представена от издънкови гори с участие на цер, горун, бук, габър и други. На хумусно – карбонатни почви участие в състава има косматият дъб. Характерна особеност за горското стопанство е, че тези гори са предимно смесени, с участие на няколко дървесни вида в състава.
От създадените култури най-разпространени са тези от черен и бял бор и акация. По-рядко използвани са дуглазка, ясени, липи, тополи, червен дъб и други. От храстите са разпространени глог, дрян, леска, шипка и келяв габър.
Подпоясът на среднопланинските гори от бук, ела и смърч обхваща по-високите части на планините Руй, Краище и Милевска. Естествената растителност е представена от семенни и издънкови чисти и смесени букови гори с участие на зимен дъб, габър и трепетлика. От създадените култури най-разпространени са тези от бял бор и по-рядко смърч, бреза, дуглазка и черен бор.
Настоящото лесоустройство предвижда общ добив от 792605 куб.м без клони или средно годишно 79260 куб.м., от които 25830 куб.м добив от главни сечи и 53430 куб.м от отгледни и санитарни сечи.
Районът на стопанството е богат на лечебни растения, чиито плодове, цветове, корени и кора могат да се използват в медицината. Сред тях са бял пелин, лазаркиня, багрилна жълтуга, кукуряк, лечебна комунига, обикновен гръмотрън и др.
На територията на ДГС „Трън”, по течението на река Ерма се намира изключително интересното скално образувание “Ждрелото”. Сред природните забележителности са и четири вековни дървета от цер на възраст от 100 до 150 години.
Стопанството притежава горски разсадник в близост до гр. Трън на площ от 36 дка, в който се произвеждат иглолистни и широколистни фиданки за собствени нужди и за продажба.
ДГС Черни Вит


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ЧЕРНИ ВИТ”
Общата площ на ТП ДГС „Черни Вит” е 10 557,5 ха, от която залесената площ е 9 242 ха, незалесената - 106 ха и недървопроизводителната - 1 209 ха. Държавните горски територии са 4 339 ха /41,10 %/, общинският горски фонд е 3466 ха /32,83%/, гори на частни физически лица 2312 ха /21,90%/, гори на частни юридически лица 400 ха /3,78%/ и религиозни гори 40 ха /0,40 %/.
От залесената площ иглолистните гори са 1 634 ха. Площта на широколистните високостъблени гори е 5 639 ха. Издънковите гори за превръщане са с площ 727 ха. Нискостъблените гори са с площ 1242 ха.
ТП ДГС „Черни Вит” носи името на р. Черни Вит, която протича през територията му, както и на едноименното село, където се намира и седалището на администрацията му. Разположено е в югозападната част на Ловешка област, върху територията на община Тетевен.
Релефът на стопанството е типично планински и се характеризира със силно изразена разчлененост с дълги вододелни била. Теренът е силно пресечен, което се обуславя от добре развитата и гъста хидрографска мрежа. Най-високата точка в района на стопанството е 1650 м, а най-ниската – 300 м.
Хидроложката мрежа в района на стопанството е гъста, с големи наклони на надлъжните профили и непроменлив воден режим. Главното водно течение, което пресича по-голямата част от територията му е река Черни Вит, която води началото си от резервата „Боатин”.
Общата площ на горите и голите горски площи в района на ТП ДГС „Черни Вит” е 10557,5 ха (100%).
Залесената площ е 9282,0 ха (87,9%), незалесената подлежаща на залесяване е 103,1 ха (1,0%) и 1172,4ха (11,1%) е недървопроизводителната горска площ.
От залесената площ естествените насаждения заемат 7200,4 ха, а културите – 2081,8 ха.
На територията на ТП ДГС „Черни Вит” се срещат следните лечебни растения: волски език, глухарче, мечо грозде, жълт равнец, мъждрян, синя тинтява, сибирска хвойна и др.
Фауната е представена от: благороден елен, дива свиня, лисица, вълк, чакал, бялка, златка и др.
Горите на територията на стопанството предлагат благоприятна среда за пешеходен туризъм, ловен туризъм в ДЛРС – Паскал, събиране на диви плодове, билки и гъби. Реките са относително чисти, дават добри условия за риболов и са предпочитано място за организиране на летни излети сред природата. Красивите скални образувания са обект за алпинизъм и пещернячество.
Средно годишното ползване по ЛУП (2002 г.) за ДГФ е 4125 м³. На територията на ТП ДГС „Черни Вит” се извеждат предимно отгледни сечи, поради което преобладаващият сортимент са дървата за огрев и технологичната дървесина - средна, дребна и дърва.
Средногодишното залесяване по ЛУП (2002 г.) за ДГФ е 71дка. Залесява се предимно с фиданки от широколистни дървесни видове – основно бук. По-малко се използват цер, планински ясен, явор и сребриста липа.
ДГС Якоруда


ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ЯКОРУДА”
ТП ДГС „Якоруда” се намира в югоизточната част на Благоевградска област. Разположено е в долината на река Места, на 40 км от гр. Велинград, на 30 км от гр.Разлог, на 50 км. от гр.Белово, на 70 км от гр. Симитли и на 85 км от гр.Благоевград.
Общата площ на стопанството е 17873.6 ха, от които държавните горски територии са 16607 ха. С основно дървопроизводителни функции са 16185.4 ха (90.6 %), а гори със защитни, рекреационни и други специални функции - 1688.2 ха (9.4 %).
В района се намира курортът „Трещеник” и високопланинската Национална спортна база „Белмекен”.
Територията на стопанството е разположена между 800 и 2050 м надморска височина. Релефът е много разнообразен и най-общо може да се раздели на алпийски, високопланински и планински.
Лесистостта е 61%. В района на ДГС „Якоруда” са разпространени следните естествено растящи видове: бял и черен бор, смърч, ела, клек, бук, зимен дъб, благун, келяв габър, мъждрян, явор и др. В резултат на извършената възобновителна и лесокултурна дейност са създадени и се развиват успешно култури от бял и черен бор, смърч, ела, лиственица, зелена дуглазка и др.
В състава на растителните формации участват храстови, полухрастови и тревни видове, като: шипка, леска, къпини, малини, млечка, коприва, папрат, светлика, ягода, здравец, лудо биле, лайка, смрадлика, жълт кантарион, кукуряк, мащерка и др.
Благороден елен, сърна, дива свиня, заек са най-характерните представители на ловните видове. Освен тях в района на ДГС „Якоруда” се срещат и защитени видове, като мечка, невестулка и видра.
На територията на стопанството са обособени два защитени природни обекта. Защитената местност „Белаците” с площ 0.2 ха опазва група вековни смърчови и бялборови дървета, а Природната забележителност „Чесна” – красив водопад на едноименната река.
Районът предлага отлични условия за отдих и туризъм. В тази категория са определени горски територии около места, традиционно посещавани и важни за местното население, както и местности с туристически забележителности и маршрути, представящи значими природни забележителности.
Средно годишното ползване по ЛУП от 2004 г. е 26 039 м3 лежаща маса, в това число:
Едра строителна дървесина - 8770 м3
Средна строителна дървесина - 7821 м3
Дребна строителна дървесина - 3297 м3
Дърва - 6151 м3
Средно годишното залесяване по ЛУП от 2004 г. е 154 дка.

Сертификат по FSC
Община Банско


Община Разлог